Паметта на шевиците

Представям си каква вълшебна гледка са били нашите баби и прабаби на мегдана – млади, гиздави моми, натъкмени в красиви, изкусно изработени носии. Всяка жена със собствените си ръце е изработвала одеждата си с търпение и вещина, влагайки във всеки бод своето разбиране за красота и своето светоусещане. Някога носията е изпълнявала много задачи – освен красива дреха, която да пази тялото от студ и пек, везбената украса по нея е указвала какъв е човекът, откъде е родът му, заможен ли е, семеен ли е...

НОСИЯТА Е ПОВЕЧЕ ОТ КРАСИВА ДРЕХА

За българина носията е свидно притежание, разказ за майсторлъка на жената, която я е изработила и истински израз на родова мъдрост. В нишките на шевиците са вплетени символи и знаци, всеки от които носи скрито послание. Българката изработвала и продължава да изработва изкусни ансамбли, умело съчетавайки цветове, елементи и декорации, пресъздавайки своето усещане за природа, дом, род. В шевицата тя разказва  за слънцето, земята и небето...на България. 

Освен да красят с изключителната си прелест, елементите на шевици имали  и друга цел - да пазят и дори да лекуват. Всяка везбарка вплитала във везбата си наричания за плодородие, здраве, за защита от уроки и за привличане на любов.

В течение на времето първоначално вложеният сакрален смисъл на везбените орнаменти в голяма степен се заличава и изчезва, но те продължават да ни удивляват с красивите си стилизирани форми и живи багри, които са напластили в себе си чувствата и емоциите на поколения българки. Защото шевиците са именно това – многопластово послание, в което всеки бод е отпечатък. Те са нашето уникално наследство, те са плод на усета за естетика и хармония, които българската жена притежава, те са рожба на пъстрата й душа.

ЗА ПРОИЗХОДА НА ВЕЗБЕНИТЕ ОРНАМЕНТИ

Според изследователите везбените орнаменти, които срещаме по българските носии, водят към бронзовата епоха, а голяма част от символите имат още по-ранен произход – каменно-медната епоха. Една основна част от везбените елементи се е появила по българските шевици вследствие на влияния и досега на българския народ  с други народи в хода на своето исторически развитие. Затова и сходни орнаменти могат да се видят по тъканите, накитите и бита на населението от Тибет, Китай, Монголия, Средна Азия, Волжка България, Дунавска България, т.е. районите на разселване на българския етнос.

Българката е оставила своя отпечатък върху взаимстваните елементи, пресъздавайки ги по свой самобитен начин  и с голямо вдъхновение. Вложила е своя поглед, интерпретирайки елементите съобразно собствената си среда, бит и ежедневие. Затова и древните везбени символи са изгубили първоначалния си смисъл и са добили нова символика, свързана вече с българския бит и обкръжаваща среда.

ЖИВОТИНСКИ МОТИВИ

Животинските мотиви се смятат за едни от най-старите орнаменти. Те са свързани с начина на живот на древните хора, за които ловът е основно препитание. По тази причина първите везби пресъздават именно ловни сцени и изображения на животни. 

Стилизираният образ на костенурка е мотив оцелял от древността до съвременността – това е т.нар Плетеница. Позната е още като Мистичен възел, Възел на Щастието и Небесна Костенурка и е често срещан везбен мотив. 

Костенурката се възприема като символ на вечността и безкрайността, затова и в древността българите са я използвали като защитен символ срещу беди и нещастия.

Фиг. 1. Стилизиран образ на костенурка

Интересен мотив, който откриваме в тъканната орнаментика, е Мечата стъпка, свързана с легендата за мечата стъпка и нейната лечебна сила върху болните. Този, а и други подобни примери, ни показват как българката възприема заобикалящия я свят, какви болки, страхове и надежди има и как привнася абстрактен, магически привкус към реалността според своите разбирания и светоусещане.

РАСТИТЕЛНИ ЕЛЕМЕНТИ

Орнаментите, които пресъздават растения, са широко разпространени в българското везмо и като мотив се явяват още преди римската епоха. Дървото на живота е един от най-старинните орнаменти с растителен характер, свързан като символика с плодородието и продължението на живота, цикличността и редуването на живота и смъртта. Изследователите разглеждат този орнамент като олицетворение на жизнения път, който се издига нагоре и поема по два пътя – към доброто и към злото.

Различни теории обясняват мотива с концепцията за троичното начало, като двете отвесни линии представляват божествената природа, закриляща човешкия род. В Дървото на живота някои виждат човешка фигура, протегнала ръцете си  нагоре, към Бога, в очакване на божията милост.

Фиг. 2. Стилизиран образ на Дървото на Живота, пресъздаден прецизно и с финес върху чаша от колекцията Чаши с шевици на Бабина Ракла БГ

Друг често срещан растителен мотиви, датиращ отпреди хилядолетия, е лозата. Приписват й  тайнствени, магически сили, а в българската везбена традиция е позната като символ на плодовитостта – плодовит като лозата.

Лалето, или трилистната палмета, пък е владетелски знак, откриван при погребения на изтъкнати прабългарски предводители. То също е популярен орнамент в българското везмо.

Соларни, или Слънчеви Знаци

Слънчевите мотиви са с изключително древен произход. Везбата с кръстов бод е поставяна на незащитените места, през които злото може да порази човек - на ръкавите и пазвата, по ръба на полите и върху забрадките, също и върху украшенията. Хората вярвали, че, кръстният символ ги пази от болести, уроки и всякакви беди. 

След като населението постепенно се християнизира, кръстът получава нов смисъл и вече се възприема като символ на Бога.

Друг древен символ в българската везба е Розетата, позната и като Роджета. Видоизменена и силно стилизирана, в течение на времето тя променя значително оригиналния си вид и се превръща в добре познатата ни Елбетица, или двойна звезда.

Свастиката е друг древен соларен знак, който в исторически план откриваме още в ранния неолит. Тя съдържа многопластов обредно-магичен смисъл, има защитна функция да предпазва от зло, а в същото време привлича благоденствие, сполука и плодородие.

Фиг. 4. Свастика, развила се в растителен отнамент

Някои изследователи свързват символа с почитта към славянския бог на слънцето и огъня - Сварог. Коренът на думата свастика произлиза от староиндийската дума свар – свети, сияе. 

Съществува още една хипотеза, която свързва името със санскритското „су асти“, което означава „да бъде добро“ и съдържа силно послание за щастие и благополучие.

Свастиката има две разновидности според посоката, в която се пречупват краищата на кръста – когато пречупването е в посока на часовниковата стрелка се нарича свастика, а в другата посока – суастика. Съчетавайки в динамично единство движението и покоя, този знак олицетворява обединението на противоположностите и зараждането на живота.

РОДОВИ ЗНАЦИ

Основният родов знак е Маказът, който представлява ромб, съставен от два триъгълника, върховете на които се докосват, пресъздавайки по този начин СРОДЯВАНЕТО. По тази причина фигурата означава и ГОДЕЖ. 

ГОЛЕМИЯТ МАКАЗ - това са два триъгълника, които са слели върховете си, оформяйки знака за СВАТБА. Тази фигура съдържа в себе си концепцията за божествената и земната природа, за мъжкото и женското начало, за стремежа към хармония и равновесие. 

КАНАТИЦАТА представлява следващото ниво на усложняване на знака – от двете страни на основния елемент (маказ) се прибавят два малки триъгълника, които визуално пресъздават идеята за появата на децата. Затова и канатицата е знакът за СЕМЕЙСТВО. Когато от двете й страни  се добяви по още един триъгълник, това означава, че първото поколение се е сдобило със свои наследници, и се оформя ГОЛЯМА КАНАТИЦА, която символизира РОДА. Следващият етап е  ВЕЛИКА КАНАТИЦА, при която фигурата се утроява, което символизира разрастването и умножаването на рода и появата на генетично свързан в родове и общо битие народ.

Бабицата е фигура, при която големите страни на двата триъгълника се сливат, образувайки ромб, на който от двете му страни са прибавени по два малки триъгълника. Символът означава единство между родовете. Знакът може да се разрастне в ГОЛЯМА БАБИЦА, т.е. сродени родове или племена.

СИМВОЛИКАТА НА ЦВЕТОВЕТЕ

Българското народно облекло е изпъстрено с най-различни багри, но все пак най-използваните и натоварени с допълнителен семантичен смисъл цветове са червеното, зеленото, както и златното върху бяла основа.

Червеното се свързва с майчината кръв и появата на нов живот. Има защитна функция и предпазва от уроки. Затова и премяната на булката е червена, червена е и първата пелена на новороденото.

Зеленият цвят символизира възраждащия се живот, вечно обновяващата се природа.

Златното пък е цветът на светлината, слънцето и огъня. То обаче има и по -дълбоко значение – връзка със света на починалите.

Бялото е чистотата, светлина, нетленност. Когато се венчаят, младоженците стъпват върху бяло платно, обредният хляб се завива с бяла кърпа, а в сватбения обред невестата заприда бяла вълна.

Везбените бодове могат да бъдат плоски, релефни или ажурни. Най-разпространеният сред бодовете е кръстатият, който в същината си е кръстният знак, магически символ за защита.

Везбената традиция в България е изключително богата и съдържа многобройни пластове от сакрална символика. Изобразените мотиви в течение на годините се променят и стилизират в съответствие със светоусещането на всяка една везбарка. Според народните представи шевиците предпазват от уроки, лоши очи и злини.

Работата с везбените оранаменти, проучването на мотивите и възпроизвеждането им в наше време е невероятно преживяване за нашия екип. Този проект ни връща към миналото, когато всяка жена е предавала на своите дъщери символи, традиции и умения, които тя на свой ред е трябвало да предаде нататък, на своите деца.

За всички нас като българи е важно да съхраним това ценно познание, защото ако не го направим, има опасност днешният забързан свят да го погълне и заличи. Това сакрално познание е връзката ни с нашата българска земя, род и природа.