На 1 март традицията повелява да се закичим с мартеница за здраве и късмет през годината.

Мартеницата, която в някои краища я наричат още и мартинка, марта, мартичка, гадалушка, кичилка, представлява обредно украшение, изработено от усукани бял и червен конец. Подаряваме си я на 1 март и я носим за здраве, докато видим цъфнало дърво или щъркел.

 

Цветовете на мартеницата имат сакрален смисъл – червеното е символ на кръвта, сътворението и жизнената сила, а бялото олицетворява невинността и чистотата.

 

Празникът на Баба Марта всъщност има древни езически корени, свързани с идващата пролет и началото на новия земеделски цикъл. Завързването на усукани бели и червени вълнени нишки е обичай, чиито корени откриваме у траки и елини. Ритуалното използване на червения и белия цвят се свързва с езическите земни култове и почитането и омилостивяването на природата.

 

Празникът отбелязва границата между отиващата си зима, през която са се натрупали застояли сили и енергия, и идващата пролет и пробуждането на природата. Ритуалите на този ден следва да прогонят и очистят всичко старо и застояло и да подсигурят здраве, благоприятно време и богат урожай.

 

Рано сутринта, преди изгрев слънце стопанката почиства дома си, измита и изтупва постели и завивки. След това изнася на двора червена дреха и я мята на някое плодно дръвче или на оградата. Старите хора казват, че това ще разсмее Баба Марта и времето ще бъде хубаво.

 

Ритуалното очистване на къщата всъщност крие дълбок смисъл – представлява отпращане на изминалата зима, очистване от натрупаните зли сили и посрещане на пролетта и Баба Марта. Сметта се натрупва на двора и се запалва, а всички се изреждат да прескачат жаравата за здраве. Този обичай е много разпространен в Родопите и се нарича „мартене“.

 

В народните представи Баба Марта е легендарна жена с твърде непостоянен нрав. Ту се сърди и времето става студено и люто, ту е весела, засмяна и грее топло слънце. Баба Марта има двама братя -  Голям Сечко и Малък Сечко (януари и февруари) и честичко им се ядосва, например задето са й изпили цялото винце. Затова на 1 март, нейния празник, хората трябва да я развеселят, да спечелят благоразположението й и много да внимават да не предизвикат гнева й.

 

На днешния ден се смята, че Баба Марта, облечена в червена премяна, обикаля посевите и хората. Затова и плодните дървета и животните трябва да се закичат с червен конец, за да бъде плодородна годината. А млади и стари се закичват с усукани бели и червени мартеници за здраве. Младежите задължително трябва да излязат навън, за да ги види Баба Марта и да се зарадва.

 

Друг обред, който се изпълнява на този ден, е запалването на сноп слама от стопанката и обхождането на цялата къща, селскостопанските постройки с думите „Марта парта, всичко да бяга“. Този ритуал е свързан с прогонването на змии, гущери и символично очистване от натрупани през зимата зли сили.

 

Месец март е възприеман като женски месец, защото е свързан с женското начало, с възраждащата се природа и предстоящата пролет. На този ден всяка жена може да си намисли ден от 1 до 22 март и по него може да гадае каква година й предстои. Ако денят е слънчев и топъл, годината ще бъде добра и успешна, ако обаче времето на избрания ден е студено и лошо, годината се очаква да бъде трудна.