На 14 февруари по стар стил отбелязваме Трифон Зарезан - народен празник в чест на свети Трифон. В българските народни традиции свети Трифон е покровител на лозарите, винарите и кръчмарите.

 

Празникът е свързан с началото на стопанските дейности в новия годишен цикъл на отглеждане на лозето – зарязването на лозата. Изследователите откриват, че съществува връзка между образа на Св. Трифон и древния бог на виното – Бакхус.

 

Началото на месец февруари старите хора го възприемали като гранично време - преход от отиващата си зима към настъпващата скоро пролет. В този период се извършвала строго подредена схема от ритуали,  които се посрещало събуждането на природата. В този ден жените приготвяли богата обредна храна, която мъжете отнасяли на лозето. Рано сутринта на Трифоновден стопанката омесвала пресен или квасен обреден хляб, украсявала го с фигурки на лозов лист и грозде; сварявала и пълнела с ориз или булгур кокошка, приготвяла бъклица с червено вино, на която с червен конец връзвала китка с бръшлян, здравец и босилек. Всичко това слагала в нова вълнена торба, която мъжът й отнасял на лозето.

 

Когато стигнели лозето мъжете най-напред се прекръствали, после с косерите (извит нож, наподобяващ малък сърп) отрязвали по три пръчки от трите главини. Отново се прекръствали и поливали навред с вино за берекет. От лозови пръчки правели венец, с който да коронясат накрая лозовия цар.

 

След като изпълнели всички ритуали, подреждали софрата и слагали в центъра й китка босилек. Най-старият лозар вземал китката и казвал: „Който е честит, нека поеме китката и бъде цар!“. Китката я взимал обикновено добилият най-много грозде предишната година. Другите му честитители от сърце царството, след което започвало угощението.

 

Връщали се в селото под звуците на гайди, гъдулки и тъпани. Спирали се при всяка къща, а стопанките им давали вино от бял котел – първо на царя, после на останалите. Казвали им „Хайде, нека да е берекет! Да прелива през праговете!“, на което царят отвръщал „Амин“. После царят си отивал вкъщи и сядал начело на дълга трапеза (затова се избирал да е заможен човекът) и посрещал на гости цялото село или махала. Празникът продължавал с ново угощение и завършвал с голямо хоро, което имало обредно значение на обхождане на територията.

 

Пълният ритуал на честване на Трифон Зарезан днес се изпълнява само в райони с развито лозарство. Всички обаче припознаваме традицията да се почерпим с хубаво червено вино за здраве и за успех. Нека предадем нататък благословията от едно време:

„ХАЙДЕ, НЕКА Е БЕРЕКЕТ! ДА ПРЕЛИВА ПРЕЗ ПРАГОВЕТЕ!“